hello, death, my old friend~

by Black Snow Сря Ное 25, 2015 2:22 pm

Black Snow // Ghost // fc: Stefanie Scott

[Only admins are allowed to see this image]

-Русото не ти отива. Твърдо невинно е за една дама от рода Мак. - с властния си суров глас каза мама, която отказваше да ми прочете приказка, но винаги намираше начин да ме откаже от съня.

-Но, мамо, твоята коса е като слънцето. - каза моето десет годишно аз, мачкайки нервно одеалцото със звездички пред гърдите си.

-Мила, при мен всичко е друго. Ти ще бъдеш различна.

И така русите ми вълни изчезнаха завинаги. Първо имах розови кичури, после кестеняви букли. Сега съм каквото поискам да бъда. Нищо не може да ми придаде цвят и без това.

[Only admins are allowed to see this image] [Only admins are allowed to see this image]

Казвам се Индра Мак. 18 годишна. Дете съм на убийци и съм... О, съжалявам, още не мога да свикна с това. Казвах се Индра Мак. Бях на 18 и повече няма да навърша. Бях дете на серийни убийци и отраснах в цирк. Имах голям талант, бях акробатка. Никой не ме съдеше за грешките на родителите ми, даже напротив, интересуваха се повече от мен заради тях, а аз ги карах да ме харесват. Можех да покоря света, но уви, на моето живо Аз не му е било писано.

[Only admins are allowed to see this image] [Only admins are allowed to see this image]

Умрях наскоро, но не си отидох. Мама и татко напуснаха цирка, разбира се. Вече нямаше как да им се прощава. Все пак те ме убиха. Само защото ги приемах за нормални хора и не крих какви са били, когато са били още млади и влюбени. Беше петък вечер, нямаше къде другаде да отида освен в подобието на дом. Карахме се за нещо дребно, но и двамата сякаш бяха на тръни. Тревожеше ги някакъв проблем предполагам. Рядко ги виждах в такива състояние, като затишие пред буря, а аз бях изплашена.Не общувахме много по принцип, но ето, че сега се озовавахме всички заедно на вечеря. Татко преди два дни ме беше ударил, защото ме видя да се натискам с Оля, едно случайно момиче от цирка. Често прилагаха насилие върху мен, но не прекаляваха. Не искаха повече кръв по ръцете си. Само че аз си изцапах моите и после не ми остана и капка кръв.

Мама крещеше на татко, аз се опитах да го защитя, защото го обвиняваше в лъжи, после тя посегна към ножа, а аз реагирах прибързано. Грабнах го първа със тънките си пръсти с лакирани в светло зелено нокти и го забих в ръката на мама. Тази, която държеше вилицата и бе подпряна до чинията със зеленчуци кротко. Тя изпищя, бликна кръв, а ножът стърчеше и от двете страни на дланта й. Татко се ядоса и ми зашлеви толкова силен шамар, че паднах, охлузих си главата в ръба на масата и всичко ми се замая. Обаче не бях мъртва. Дори не бях наистина ранена. Канех се да се изправя, когато нож, изцапан с кръвта на моята майка се насочи към лицето ми. Ръката на татко ме хвана за рамото и аз помислих, че ще ми помогне, но после кухненският нож преряза гърлото ми. Пуснаха ме и единственото което можех да правя бе да ритам стола,на който всяка вечер седях, докато се давя в собствената си кръв.

[Only admins are allowed to see this image] [Only admins are allowed to see this image]

Звучи налудничаво. Прекалено, гнусно и болно. По-късно осъзнах, че аз нашите съм ги обичала, но те мен не. Щом толкова малко им трябваше, за да ме убият. Простичко и без излишни завъртулки, така убиваха те. Аз не знам откъде я бях взела невинността, но бях невинна по душа и изключително чист и добър човек. Много талантлив, обаятелен и честно казано, направо прекрасен.

Сега обаче съм призрак. Това променя цялата ми същност. Вече няма нужда да съм човечна или да спазвам правилата. Мъртвите нищо не ги държи, освен собствената ми съвест. Аз това, което ми е на сърце, не мога да го преборя, за да отида при светлината, но пък мога да съществувам така, както ми се иска. Със собствените си демони, красива, недосегаема. Контрастна във всяко едно отношение. Циркът знае, че още съм там. Артистите ми дадоха прякор. Аз съм черния сняг, който вали всеки ден в годината. Черна, защото съм изгнила отвътре. Сняг, защото съм бяла отвън. Смесете ги. Зловещо е, няма логика и навява тъжен полъх на зимните ветрове. Добре дошли в моя свят, някъде там на границата. Идвайте, ако не ви е страх от лудостта.

by **scream.** Сря Ное 25, 2015 2:42 pm

Прекрасен герой. Добре дошла hello, death, my old friend~ 2211075160

hello, death, my old friend~

hello, death, my old friend~

Re: hello, death, my old friend~