It's never too late to get it all back.

ines tate-duncan

26

artists

jessica lowndes

It's never too late to get it all back.

Инес Тейт-Дюкан, на пръв поглед покорна жена, но под кожата й се криеше истинско кълбо от нерви, смесено с голяма доза твърдоглавие. От грозното патенце се превръща в лебед. Точното описание на живота й. Родена е в Сибир, в бедно семейство. Благодарение на търсенето на работа се запознава с бъдещия и съпруг, който е виден политик. Омъжва се за него, като не след дълго ражда и наследничката му, а именно Натали Ростова. Страхотен живот, бихте казали. Но беше далеч от това определение.
Щастливата и мила Инес умря в момента, в който намери трупа на тъмнокосото момиченце, което бе наследило очите и цвета на косата й.Малкото дете лежеше безпомощно в двора на къщата. Ръката на Тейт стискаше силно малката ръчичка, която вече не бе топла. Плачеше. Имаше чувството, че всичко в живота й бе рухнало.
Черно, потискащо. Всички бяха тъжни и със сведени глави, гледайки към издълбаната дупка и висящият над нея ковчег, който постепенно спускаха надолу. Макар и на солидна доза успокоителни, които годеникът й бе дал, Инес осъзнаваше къде се намира и какво точно се случва. Осъзнаваше, че в онзи ковчег лежеше най - скъпият за нея човек. Знаеше и че детето й е мъртво, заради нечистата работа на Алекзандър. Обвиняваше го. Дори не остана в дома им, когато погребаха детето, а просто изчезна в неизвестност.
Тихите й стъпки бавно се разнасяха по тесния тъмен коридор. "Всичко ще свърши днес, тук и сега", повтаряше си на ум макар и несигурността да струеше от нея. Беше я обзел неистов страх, физиономията й - толкова измъчена и ужасена, беше най - издайническото нещо в нея, но трябваше да се съвземе, ако искаше да свърши това за което бе дошла тук, трябваше да се успокои, да не привлича силно внимание към себе си и да свърши работата. Надяваше се на момент на смелост, иначе всичко щеше да отиде по дяволите, щеше да умре, не че животът й беше нещо свещено за нея, беше готова и тя да умре, само и само да се отърве от мъжа до себе си. Омразата й към него надделяваше дори над желанието да запази собствения си живот, но все пак имаше чувството за мъст също се надигаше у нея и искаше да си отмъсти, да сложи край.
Коридорът като, че ли с всяка крачка се смаляваше все повече и повече, краката й трепереха, докато извършваха поредните крачки към металната врата в края. Ръката й трепна да отвори, но нещо я спря. Можеше ли в действителност да го направи, можеше ли да убие единственият мъж, който някога е обичала, само защото дъщеричката им умря заради него? Да, тя трябваше да го направи, поне трябваше да опита.
-Инес, какво правиш тук? Всъщност радвам се да те видя. - влизайки в кабинета му, той стана от стола зад бюрото и се насочи право към нея. Инес не бе една от най - добрите 'актриси', но в този случай трябваше да даде всичко от себе си, за да не развали всичко. Фалшивата усмивка засия на лицето й, докато Алекзандър приближаваше към нея, за да вкуси устните й.
-Мислех си, че ще ти отнеме повече време, за да стъпиш на краката си. Обичам те. - каза измежду целувките им, усещайки че той се е разсеял с нея успя да извади един пистолет, който бе намерила в кабинета му.
- И точно защото те обичам, съжалявам скъпи. - насочи пистолета към главата му. Дори не бе усетила кога почнаха да се борят, всеки изпитвайки желание да запази живота си. След това се чу силен оглушителен звук и настъпи тъмнината.
Инес случайно попада в цирка, като разбира че има дарба - предсказване на бъдещето чрез рисунки. Никога не й се беше случвало да изпада в транс. Случи се за пръв път, когато едно от децата наоколо дойде, за да му направи портрет. Картината бе далеч от портретите. Инес бе нарисувала бъдещето. В последствие разбра, че тази й дарба се появява, когато бъдещето трябва да бъде променено,за да не се стигне до събитието от рисунката.