Кристан Сноу

Кристан вървеше съвсем безшумно по осеяната с есенни листа улица, която бе единствения му безопасен път към новата му дестинация. Днес денят му беше ... хм ... интересен. Доста при това. Бе решил, че няма да отиде на работа, защото го мързеше да си дигне задника от леглото и бе почти убеден, че в офиса е бил пълен хаос. Разбира се, нали го нямаше? Нямаше как всичко да е нормално, ако шефът на тези 'демони' не беше там, за да създаде отново космоса само чрез присъствието си. Харесваше му това, че се плашеха от него, че им бе като господар. Но сега не бе сред своите завоевания, а някъде другаде. На напълно различно и непознато място. Някъде, където не очакваше, че някога ще се озове. Тъмна, мрачна улица, която го отвеждаше право към най - отвратителното място на света. За него. За други може би е прекрасно, но за него не беше. Приемаше го повече като частен Ад на този, който е попаднал на територията на човек като този, с който щеше да му се наложи да се срещне.
- Кого смяташ да откриеш там? - попита Кристан и погледна към мъжа, който безшумно вървеше до Сноу - Ник.
Не разбираше. Главата му беше, като стая на петнадесетгодишен тинейджър, занемарена, имаща нужда от някой, който да почисти бъркотията наоколо и да изчисти съзнанието му от глупостите, с които обикновено го занимаваше.
- Не разбирам защо изобщо решаваш, че можеш да направиш нещо, след като сам каза, че не можеш да направиш нищо - допълни, но какво получи? Мълчание ... тоест абсолютно нищо.
В случаи като тези, то не му помагаше, ама изобщо. Особено, когато му се искаше да измъкне някаква информация от някого. Реши да прекрати, каквито и да било разговори. Беше излишно да хаби думите си, че и мислите за нещо, което изобщо не познаваше. Просто нямаше смисъл да се тормози.
- Брат ми. Него искам да намеря - отговори мъжът и тогава на Сноу му стана ясно това, което трябваше и досега не беше. Задължения към по - малък брат ... глупости. Просто искаше да излезе и да е далеч от жена си. Тъпи оправдание, нищо ново. - Пристигнахме.
Кристан погледна към вратите на това странно за него място, което изглеждаше съвсем нормално, но след като вече знаеше какво се случва тук, изобщо не го намираше за нещо обикновено. Мъжът, който бе със Сноу, позвъни на вратата, а тя след, сякаш, секунди се отвори.
- Добре дошли - рече младата жена, като ги покани в къщата.
Изглеждаше нормално. Нищо съмнително ... все още. Дом като всички други. Но такъв, който криеше своите тъмни, според другарят му, тайни, които само си търсеха откривател. Кристан дочу шум, който идваше от една от стаите, която може би беше тази ... за мъченията, за които последно време мислеше. Жената се стресна. По всичко личеше, че не бе осведомила за туко - що пристигналите гостите.
- Добре заварили - отвърна Кристан, като повдигна веждите си, а лицето му придоби неодобрителен вид.
Жената бързо се оттегли, за да им донесе нещо или поне така твърдеше, което беше една прекрасна възможност за Кристан и мъжът, с който бе дошъл.
- Мисля, че е там - каза Сноу и погледна към бялата врата точно срещу него.
Ник пристъпи бавно, а след това отвори, за да се увери. Крис не бе успял да види нищо, освен това, че бе чул изстрел, а след това приятелят му се бе свлякъл на земята. Изглеждаше жив, но животът му сега не бе най - важното нещо. Кристан бе забелязан от мъжът, който стреля. Чудесно. Денят му наистина не би могъл да бъде скучен.



Кристан беше изплашен. Просто нямаше как да не си го признае. Не знаеше какво следва. Преди не го беше усещал. Онова чувство, което вътрешно си мислеше, че го няма. Страхът от смъртта. Не му се бе случвало преди да мисли за това. Нито когато убиваше, нито когато си мислеше, че може да бъде убит. Нещо наистина много го притесняваше. Особено сега, след като имаше възможност да се срещне с този човек, за когото Ник му говореше толкова много.
Кристан извади пистолета си и направи няколко крачки встрани, за да види с кого си имаше работа. Бързо разбра, че това е братът на Ник. Странно ... много неща са му се случили. Изобщо не приличаше на себе си. Увери се в това, когато се опита да убие Кристан, но единственото нещо, което успя да одраска само рамото му с куршума. Сноу бе доволен, защото бе успял да избегне тази опасност и въпреки болката, което изпита успя да убие мъжа, като успя да го застреля право в главата... бе сигурен, че го е убил.
Друго нещо, което го стресна бяха нечии викове. Не очакваше .... може би все пак не това бе мъжът, за когото му се говореше. И бе абсолютно сигурен в това. Остави приятеля си и направи няколко крачки, а след това успя да се ориентира и след дълги размисли успя да разбере откъде бе дошъл шумът.
По - добрият вариант за него беше просто да изнесе Ник от тук и да се махнат, но знаеше, че не може да остави всичко просто така. Трябваше да убие този човек. Бе слагал край на животите на много хора. Нямаше да му стане нищо, ако към бройката им добавеше още един ... може би даже щеше да спечели много повече, отколкото щеше да получи, ако просто си отидеше. Все пак сега вече, след като бе дошъл тук, този мъж бе една огромна заплаха за него.
Достигна до вратата, от която предполагаше, че бе чул гласа. Не бе и сбъркал, защото малко преди да пристигне последваха други. Кристан се опита да отвори, но беше заключено. Нещо, което определено не очакваше. Блъсна вратата няколко пъти, но не успя да я отвори въпреки големите усилия, които положи.
Ядоса се.
Това моментално заличи всяко чувство на страх. Сега просто беше бесен, защото не можеше да направи това, което му се искаше. В момента не се интересуваше от живота си, както по - рано. Някой го караше да спира към края на пътя си ... не можеше да понесе това. Трябваше да направи нещо напук на тъпата съдба, която не искаше, Сноу да влиза в проклетата стая. Блъсна вратата отново, но този път с още по - голяма сила и успя да я отвори.
- Чудесно - промърмори, когато влезе в стаята.
Не я огледа изобщо ... дори не видя момичето, което стоеше в ъгъла й. Просто гледаше към мъжът, който беше вътре. Сноу избърза. Стреля, но не направи абсолютно нищо ... нищичко, защото този човек просто беше наранен. Малко. Но нямаше значение, защото точно, когато той се свлече на пода, Кристан успя да заличи поне малко яда си и да открие това, към което може би се стремеше. Да разбере какво има в тази стая. Видя само момичето, което бе оковано в окови... нещо, което също не очакваше. Проблемът му сега бе, че не можеше да направи нищо, но не можеше и да я остави ... бе стигнал твърде далече.
- Имаш ли представа как можем да те измъкнем оттук? - попита Кристан, който нямаше абсолютно никакви идеи, защото нито познаваше ранения, нито пък къщата му.



- Просто прекрасно ... - каза сам на себе си.
Къде се беше въвлякъл? Само глупости правеше ... съсипваше живота си. Не трябваше да ходи по акъла на този, уж, свой приятел. Той не му бе никакъв приятел, просто го използваше, използваха се взаимно, но сега животът му висеше на косъм или поне така си мислеше. Бе стигнал твърде далече, за да се откаже сега и да се върне. Бе убил почти двама човека ... поне да имаше полза от тяхната смърт, мака че на Крис не му бе до това да се прави на герой, какъвто всъщност не беше, но не можеше да я остави просто така, макар че много му се искаше просто да си тръгне.
Кристан погледна към мъжът на пода, който бе направил няколко опита да се изправи.
- Оу, не ... няма да стане - рече Кристан и го изрита силно в главата.
Може би бе пропилял последната си възможност, но не му се вярваше, че се умира толкова лесно затова, когато изпадна в безсъзнание, Сноу претърси джобовете му, оглеждаше и стаята в същия момент. Успя да достигне до ключовете му в левия джоб. Може би все пак имаше можеше и да има късмет. Хвана ръцете на момичето и започна да изпробва всеки от ключовете, които бяха около десет. Когато най - сетне реши тази загадка, я освободи от оковите й. Помогна й да се изправи.
- После ще говорим ... надявам се можеш да вървиш ... - каза, като я придружи до мястото, на което лежеше Ник, който също бе голяма грижа, а най - големият проблем беше, че не бе взел кола и нямаше как да се върне по - бързо до дома си ... да се отърве и от двамата и днес повече да не си цапа ръцете, ако такова нещо беше възможно.
Върна се там, където лежеше другият мъж и насочи към него пистолета си. Стреля два пъти в главата му, за да се увери, че го е убил, като провери пулса му, а след това отиде при двамата ранени, макар че и Сноу, самият, беше ранен, но не усещаше болка, не и много силна.
- Ник, ставай - рече Крис и го побутна с крак.
Може би не помагаше, може би и него трябваше да пребие, защото си го заслужаваше, а може би трябваше да го остави тук, за наказание, което също заслужаваше. Ритна го още веднъж, след което последва събуждането на Ник, който бе много объркан и не спираше да усеща болка, което изобщо и не криеше.
- Тръгвайте и двамата, няма да ви нося - заповяда и ги погледна сериозно, ако искаха да се махнат от тук поне нека го направят сега, защото след няколко минути не се знаеше какво бе възможно да се случи.

welcome