Love doesn’t break easily, I found. But people do ~~

by california ♥ Пет Сеп 04, 2015 2:20 pm

[Only admins are allowed to see this image]

~ Merida Georgia Mell ~ 19 ~ Dancer ~ She dances to forget

-Калифорния! - извика сестра ми, но понеже не спрях, бе принудена да изключи музиката и да ме стисне за китката.

-Какво има? - попитах, отмятайки кичур залепнала коса от лицето ми и поемайки си дълбоко въздух. - Репетирах стъпките си...

-Маркъс се влоши. Отново.

Тези три думи ме накараха да забравя всяка една стъпка от танца, който репетирах от месеци и нямах търпение да представя сама. Докато с Надя тичахме към шатрата, където беше брат ми, ледена пот изби по цялото ми тяло. Знаех, че този път ще е фатално. Той нямаше как да издържи още един срив. Срутих се точно до шатрата и не влязох вътре. Той беше по-голям от мен, трябваше да е пример, да е силен и непоклатим, само да ни разсмива... Все това повтаряше, а откакто се разболя стана трескав и много тревожен за това какво мислим ние за него и как той ще остане в малките ни медени главици. Не исках да виждам как умира. Не и как последния дъх излиза от устните му, защото щеше да значи само едно- че няма да се върне. Надя влезе без мен и не излезе дълго. Дочувах приглушените звуци отвътре, а после и плачът, малко по-късно след което избягах. И продължих да репетирам. И излязох на сцената на цирка, само на 15, една от малкото тук, която наистина щеше да остарее. Танцувах диво, толкова диво и с безброй емоции, че вдигнах всички на крака. Беше първата ми солова изява. Преди да изляза на сцената вярвах, че ще е единствена, но когато трепереща слязох от сцената, вкопчила се в ръката на главният акробат, осъзнах, че наистина ме бива. Разсмях се и изтичах навън на поляната. Смях се под звездите, после се строполих и плаках. Това беше денят, в който пораснах и малката Мерида Мел изчезна заедно със спомена за семейство.

[Only admins are allowed to see this image] [Only admins are allowed to see this image]

-Кали, ставай, трябва да помогнеш след шоуто. - събуди ме съквартирантката ми и аз се изхлузих на дървения под, търкайки очи.

Навлякох халата си, пристегнах го на кръста и хвърлих поглед на отражението си преди да изляза от гримьорната, където на дивана бях заспала. Изморена бях забравила да си махна грима и сега имах размазана спирала и сенки чак на бузите и по носа. Изглеждах доста по-изтощена и мистериозна, отколкото всъщност бях. Завъртях очи и излязох в нощта. Танцьорките, сред които бяха и най-добрите ми приятелки, помагаха за шатрите и отидох при тях. По някое време обаче се почувствах зле, задушаваща се, и се отдалечих. Отново същото, скучен пристъп на тревога, граничеща с параноя. Огледах се и потърсих Надя, но вече дори не бях сигурна дали е в цирка, въпреки че напускането се водеше невъзможно. Не я бях виждала от дни, много дни и осъзнах, че най-сетне съм съвсем сама. Маркъс бе починал преди три години. Най-добрата ми приятелка от детинство ме мразеше от горе-долу две. С Надя не си говорихме от също толкова време. И въпреки това аз бях сияещата звезда на щастието в цирка. Може би не важна клечка, но все лъчезарна и наистина добра танцьорка. Всички ме обичаха. Раздавах цветя, откъснати от някоя градинка във Виена, където ходех тайно нощем, смеех се звънко на всяка шега и сама разсмивах всички с остроумието си. Бях тяхната сладка принцеса и наистина си имах корона, бе ми я подарил един приятел.

Винаги съм била харесвана, но преди ме познаваха малко хора. Когато си дадох името Калифорния и започнах да общувам с всички, независимо добри или лоши, целият ми свят се промени и наистина заживях в цирк. Калифорния всъщност го получих от Маркъс. Бяхме малки, когато гледахме телевизия в шатрата на нашите и хванахме един филм, където действието се развиваше сред палмите и в Бевърли Хилс. Стана ни мечта да отидем там. И преди да умре той ми даде плик, в който имаше една картичка. Преди е писало Welcome to California, но той беше зачеркнал to и сложил запетая. И аз се приветствах. Станах по-добра и преодолях много трудности. Мисля, че съм способна да мина през всичко, но не и да свикна с липсата му. Той беше моят по-голям брат и умря твърде рано. Наследствена болест, родителите ми също умряха заради нея. Мама беше акробат, татко клоун. Учиха ни да обичаме живота. Не знам защо ние, семейство Мел, не сме безсмъртни, след като сме част от този вечер цирк, който ще впечатлява хората до последния светъл ден. Някой тук имат дарби, летят, представляват свръхестественото. Ние не. Ние сме хора. Такъв ни бил късмета. Поне никой от нас няма да се мъчи вечно, трябва само да осигурим наследник на името. Имаме таланти, които също не трябва да се губят, дори след като аз и Надя сега изгубим магията.

[Only admins are allowed to see this image] [Only admins are allowed to see this image]

~ Приятелите й я наричат Кали ~ По-сложна личност е, отколкото изглежда, и често крие проблемите си зад фалшива фасада на съвършен живот ~ Танцува всеки стил и обожава сцената ~ Има домашен любимец, свири на китара и обожава историята ~ Иска да се влюби и да бъде обичана ~ Красива е и обича да се снима

[Only admins are allowed to see this image] [Only admins are allowed to see this image]

by **scream.** Пет Сеп 04, 2015 2:25 pm

страхотен герой, добре дошла Love doesn’t break easily, I found. But people do ~~ 47965657

Love doesn’t break easily, I found. But people do ~~

Love doesn’t break easily, I found. But people do ~~

~ Merida Georgia Mell ~ 19 ~ Dancer ~ She dances to forget

Re: Love doesn’t break easily, I found. But people do ~~