I saw you in my dreams how you take everything from me..

by **Teresa.** Съб Авг 22, 2015 1:40 pm

[Only admins are allowed to see this image]

Истинско име: Александрия Братва

Ново име: Тереса

Години: 23

Позиция: Ясновидката

Лик: Кая Скоделарио

„Виждам тъмнината, която изпълва сърцата и мъглата обвила душите им. Виждам агресията в действията им и несигурността в очите им. Виждам това как прикриват себе си зад гримът, номерата и бляскавите дрехи. Толкова са красиви и отвратителни... Точно като мен. Искам да бъда част от тях. Мога да бъда част от тях. „

[Only admins are allowed to see this image]

С един единствен и огромен куфар, който беше на ръба да се пръсне, със скъсани дънки, пропускащи маратонки, размазан черен от дъжда грим и тъмна коса, която беше залепнала по лицето й тя се появи в най-дъждовният ден от годината на входа на цирка, който беше разположен близо до омразният от нея Санк Петърбург, където беше прекарала своето детство, като заключена в кафез порцеланова принцеса, която трябваше да чака покорно да бъде омъжена. Ако знаеше, че има хубаво бъдеще може би щеше да се примири, но точно своето бъдеще тя не знаеше. Вървеше по мръсните улици можеше да разкаже бъдещето на абсолютно всеки и да спомене и за нещо от скритото им минало, но единствено върху нея тази дарба не действаше...
И ако не можеше да види бъдещето си, то поне можеше да изкара пари, като казва това на другите. Беше забавно, как хората непрекъснато се интересуваха то това какво ще им се случи в бъдеще. Явно обичаха да развалят собственото си удоволствие от изненадите, които им беше поднесла съдбата или просто техните собствени, често пъти, глупави избори. Но поне Александрия знаеше, че от тази глупост може да си изкара прехраната. Най-вече в някои цирк.
Влезе в ресторанта където беше пусто. В проливният дъжд явно на никои не му се ходеше на цирк. А и доколко знаеше той беше тук вече повече от месец и със сигурно почти всеки жител беше идвал тук, ако не даже и два пъти.
Отиде до малкият бар, където явно сервитьорките оставяха поръчките си и седна на едно от големите столчета. Огледа се за секунда и когато погледна отно пред нея стоеше един добре облечен мъж в костюм явно управителят.
- Затворено е, моля елате друг път – каза той с професионално мила усмивка на лице.
- Идвам за работа – каза със сериозен тон Александрия.
- Имаме достатъчно сервитьорки... – започна той и заобиколи бара...
- Имам дарба, аз съм ясновидка – каза тя смело... Въпреки че не беше сигурна дали точният термин беше ясновидка или медиум...
- Госпожице... – започна той, но тя го хвана бързо за ръка. И сцените се появиха пред очите й, но тя се концентрира, върху тези, които са минали, тези които са избледнели. Беше интересно да ти кажат бъдещето, но миналото беше още по-истинско.
- Италианец, от малко градче до Милано – каза някак хипнотизирано тя. – Самотна майка, пет по-малки сестри и фетиш към кукли, които...
- Млъкни! – извика ядосано и се дръпна, но в очите му се виждаше тревога. – Махай се, махай се... – викаше той.
- Какво става тук? – чу се ясен и плътен глас, който накара и двамата да се обърнат към мъжът стоящ на прага на ресторанта с чадър в ръка.
- Господин Директор – започна управителя спускайки се към младият мъж... Въпреки че на Александрия не й изглеждаше като директор, но може би баща му беше умрял наскоро оставяйки му цирка или нещо такова... – Тя дойде тук и започна да говори небивалици...
- Просто споменах фетиша му за кукли – каза спокойно, но отбягваше да гледа в кафявите очи на мъжът. – Който има от дете, мога да кажа и дума за намеренията му за това какво иска да стори на тези в неговата тента, при които иска...
- Добре, добре – прекъсна я той. – Значи си нещо като медиум? – попита той и се приближи към нея и това я накара да притихне някак вътрешно в очакване да се случи нещо.
- Да – каза тихо тя все още отбягваща погледна му.
- Кажи нещо за мен.
Този път го погледна в очите. Понякога не беше нужно да докосва хората. Имаше такива индивиди, при които просто очите им казваха абсолютно всичко и не е нужно тя да ги докосва за да разбере част от миналото им.
- Баща ти е бил прав, нали? – попита тя, но не изчака отговора. – Трябва да си предпазлив – каза тя.
- Наета си – каза той и се обърна рязко почти помитайки я и излезе забързано.

[Only admins are allowed to see this image]

п.с. може ли да ми смените името на Teresa.