if people were rain , i was drizzle and she was a hurricane

save me from myself

vanessa anne ives | age:21 | clairvoyant | fc:holland roden

"You spend your whole life stuck in the labyrinth, thinking about how you'll escape one day, and how awesome it will be, and imagining that future keeps you going, but you never do it. You just use the future to escape the present."

Един ден в училище в часа по Английски език, поставиха тема: „Моят най-ясен спомен от детството”. Всички се зарадваха на темата, с изключение на една брюнетка, седяща на последният чин от дясната страна. Това беше една от най-ужасните теми, които можеха да им дадат. И докато другите веднага хванаха химикала и почнаха да пишат и да пишат, момичето просто седеше и ги гледаше, защото определено нямаше как да разкаже най-ясният си спомен от детството, така както се беше случил в действителност
***
Малкото момиченце  наблюдаваше през прозореца, как останалите деца от квартала си играят на улицата. Както винаги те бяха там, а то седеше затворено вкъщи и само гледаше от страни. Очите на чернокосото момиченце бяха изпълнени с желание. Искаше поне един път и до стане като тях и най-вече да бъде там, при тях. Точно тогава жената, която се грижеше за нея, влезе в стаята. Момиченцето тръгна към нея, но още преди да беше стигнало, получи отговор на въпроса, който дори не беше задало.
-Какво искаш отново, Ванеса? Да отидеш при тях ли? Колко пъти да ти казвам, че не можеш да си играеш с тях.
-Но защо?
-Защо ли? Защото те са нормални, а ти не си. Ти си просто една грешка на природата. Всеки път ли трябва да ти го напомням? Толкова ли си малоумна, че дори не можеш да го запомниш? Знам че си малка и руса, но това не е оправдание
-Но аз...
-Престани, няма смисъл, а и дори гласът ти ме дразни
-Не е честно, защо не ми даваш да отида там
-И защо ти е? Да не мислиш, че другите са толкова глупави, че да искат да станат приятели с теб. Не се заблуждавай, малката. Колкото по-рано осъзнаеш това, толкова по-добре за теб.  Никой не се сприятелява с изроди, набий си го един път за винаги в кухата глава. Виж дори родителите ти не те искат. Дори те те мразят, малката.
-Мразя те и искам да умреш!
Тези думи бяха последвани от толкова силен шамар, че момиченцето не само падна на земята, но почти се залепи за стената. Сълзите веднага потекоха по малкото и личице, но дори и това не беше достатъчно за онази жена.
-Искаш да умра, така ли, Аляска? Толкова ли си неблагодарна? Аз се грижа толкова добре за теб, а ти как се отнасяш с мен, но знаеш ли ти ще си първата, която ще го направи
Жената удари момиченцето още няколко пъти и със всеки следващ сякаш това и доставяше още по-голямо удоволствие
***
Но този спомен, определено не беше единственият лош в живота на червенокоската. Имаше още много други, които с удоволствие би забравила, защото тогава може би гневът и омразата и към света,  щяха да изчезнат заедно с тях
***
-Дойдох да те видя, Ванеса
Мъжът, който се правеше, че се грижи за нея и който я отгледа, имаше спокоен глас и ведра усмивка, от която изобщо не можеше да се разбере, какво щеше да последва.
-Върви си. Не виждаш ли колко е късно!
-Защо винаги трябва да си толкова лоша... а и знаеш ли колко си сладка докато спиш
Ръката му се плъзна бавно по лицето и. Момичето се отдръпна, но и нямаше много много на къде да ходи при положение, че беше в леглото си.
-Разкарай се
-Е, хайде, Ванеса, престани да се правиш на недостъпна. Знаеш ли колко хубаво може да си изкараме тази вечер
-Какво по дяволите?! Съвсем си се побъркал. Просто се махни или ще викам.
-Викай колкото искаш, миличка, но наистина ли си мислиш, че някой ще дойде да ти помогне
И преди брюнетката да има възможност да отговори, каквото и да е било, мъжът и започна да я целува и да се отървава от жълтата и пижама. Опитите на момичето да се отърве бяха толкова неуспешни, че това го забавляваше все повече и повече.
-Не плачи. Обещавам ти, че това ще е най-хубавата вечер в целият ти живот.
***
Тези две случки продължаваха да се случват многократно, докато един когато беше само на седемнадесет Ванеса не избяга от тях. Тогава и за първи път оцени, какво всъщност притежаваше и какво можеше да постигне с това. Точна така попадна и в цирка. Какво по-прекрасно място от това за странна птица като нея? Но въпреки всичко, ако някой някога беше казал на онова малко страдащо червенокосо момиченце, което не разбираше нито света около себе си, нито това което е вътре в нея, защото първите и подобни прояви бяха, когато беше едва не пет-шест годинки, че ще попадне точно тук, никога нямаше да му повярва.
***others***
#genius
#love drawing and reading
#has feelings for the illusionist
#has an imaginary friend called John Smith
#was born on May 13th (which was Friday the 13th)
#can talk about books and movies for 24 hours
#when she's depressed she hates the whole world and herself