How come you never show it? All this love you speak of // Dan Logan

Dan Logan

shawn mendes;

- Искам всички да знаят името ми! Искам да направя някаква промяна в света и нещата, които ще направя да продължават да живеят много след мен.
- Това е страхотно!
Медицинската сестра промуши върха на иглата в малкото шишенце, а след това издърпа достатъчно течност в спринцовката. Пръсна малко във въздуха, колкото да види дали всичко е както трябва, а след това насочи върха на иглата към бедрото на момчето. Иглата проби върха на кожата му, а след това напълно навлезе в организма му. Сестрата изпразни съдържанието на пластмасовата спринцовка и грижовно извади иглата, поставяйки памуче върху червената точка, която представляваше мястото, на което е била досега иглата.
- Ще бъда звезда. Знаеш ли защо? - с въздишка момчето се намести на леглото и погледна право в очите на жената, която според него беше някъде около 40-те, но изглеждаше толкова уморена от живота. За момент момчето се ядоса. Защо той трябваше да е тук, когато и тя се нуждаеше от медицинска помощ? Не беше единствения луд все пак? Лицето му почервеня, но тогава лекарството подейства и той си спомни, че това е за негово добро. Гласът на медицинската сестра го изкара от транса, в който бе попаднал.
- Защо?
- Защото нямам какво да губя.
- Дан! Дан! Събуди се, Дан!
Логън рязко отвори очите си и се огледа. Отне му една минута за да установи, че все още беше в болница "Радли". Не знаеше колко време беше минало.
- Искам да ми кажеш как се казваш, на колко години си и защо си тук.
- Казвам се Дан Логън! - започна Дан, като не вкарваше смисъл в думите, които изричаше. Инстинктивно бе свикнал да прави каквото му кажеха, защото по този начин нямаше да си има проблеми. - На 18 години съм. Тук съм, защото нападнах приятелката на баща си.
- Защо я нападна.
- Защото е тъпа курва!
- Дан...
- Нападнах я, защото имам проблем с нервите. Тя не е виновна.
- И?
- И обещавам, че няма да се повтори.
- Точно така. Все пак ще искаш да видиш приятелите си, нали?
- Какво? Те са тук?
- Да. Искаш ли да ги видиш?
- Да! Да.
Дан изчака медицинската сестра да излезе, когато видя как най - добрите му приятели влизат.
- Марк! Стефани!
След като наваксаха пропуснатите дни, Дан установи, че е бил в лудницата два месеца.
- Трябва да ми помогнете да се измъкна от тук. - каза Логън накрая, а в очите на приятелите си виждаше съгласие и подкрепа. Точно тогава започнаха плановете за бягството на Дан, което щеше да се случи същата вечер.
- Толкова ви благодаря! - започна чернокосия след като вече бяха достатъчно далеч от онова място.
- За теб винаги! - усмихна се Марк
- Но...нали знаете, че...
- Да, няма да се виждаме за известно време. Вземи тези пари докато стигнеш до онова градче, в което казваш, че имаш познати. - подметна Стефани, давайки бял плик на Дан.
- Никога няма да мога да ви се отблагодаря.
- Отблагодари ни се като започнеш начисто.
Тримата се прегърнаха, а Дан изчезна и те повече не го видяха. След няколко месеца разбраха, че участва в цирк или нещо от сорта, но това, което наистина се беше случило с Дан бе станало една мистерия, какъвто си беше той по принцип.

18 years old