There's only two types of people in the world The ones that entertain, and the ones that observe

Лъвът я наблюдаваше внимателно, докато се разхождаше като крал по паважа. Сякаш всичко му принадлежеше, а слабото тъмнокосо момиче, което седеше на втория ред бе неговата вечеря. За враждата между двамата се знаеше от много време и те не пропускаха да я покажат пред целия цирк, когато им се налагаше да изпълняват номерата си преди вечерното представление. Как щеше да завърши всичко това? Вероятно с акробатка в стомаха на лъва или с куршум в главата му. Финал достоен за филм с по-добра любовна история от тийнейджърска поредица излъчвана по телевизията.

Всичко бе започнало преди няколко месеца със съвсем невинното озоваване на едната от главните акробатки в клетката на лъва. При изпълнението на новия си номер Дария неволно попадна на едно от най-опасните места в цирка и й се наложи да срещне отблизо краля на животните. Успешното й и красиво измъкване само разяри животното и ето, че след толкова месеци той продължаваше да я гледа с величественото си презрение и желание да я превърне в следващата си вечеря.

От своя страна акробатката не спираше да го предизвиква. Все едно си имаше работа с истински човек, а не с животно. В погледа й не спираше да проблясва опасен блясък, а присвитите й очи само показваха лошия й нрав. Обичаше да дразни и щеше да дразни. Особено, когато се разхождаше с лека стъпка около клетката му, показваща цялото си изящество.

Дария Николаевна Шевченко, поне по документи, беше украйнка с темпераментен характер и прекрасна дарба. Никой не знаеше коя е всъщност, а името й сякаш бе изречено и забравено още при раждането й. Единственият мил спомен от миналото й беше красив сребърен медальон с формата на четирилистна детелина, която прикриваше малък ключ. Какво отключваше той дори самата тя не знаеше, но го пазеше като очите си. Напомняше й за отдавна отминало време.

Младата жена можеше да бъде всякаква. Англичанка, французойка и дори испанка, но за представянето си в цирка бе избрала нещо съвсем неочаквано и същевременно толкова очарователно. Страната на Тарас Шевченко, чиято фамилия съвсем случайно беше присвоила и красивата му поезия. Украйна. Мястото, на което бе прекарала десет години от живота си.

Вероятно историята й преди цирка щеше да се стори на едни доста тъжна, а на други изключително банална. Нещо, което всеки можеше да прецени, ако самата Дария му я разкриеше. Но тя нямаше да го стори. Уважаемата Даша Николаевна имаше лош характер и обичаше да мъчи хората. Най-вече с мълчанието си.

Все още се взираше в лъва, а той се готвеше за скок, който за жалост нямаше да го озове при желаната вечеря. Акробатката усети някой да сяда до нея и извърна глава, за да срещне погледа на един от мъжете, които се занимаваше с животните. На лицето му грееше весела усмивка и колкото по-широка ставаше тя, толкова по-сърдито ставаше изражението на Дария. Накрая просто заприлича на буреносен облак. Дланта й се обви около дръжката на най-голямото й оръжие - син чадър, с който изпълняваше главния си номер. Беше готова за атака, но нищо от добронамереното изражение на младежа до нея не предизвикваше нуждата от взимането на бързи мерки.

- Ако до седмица не бъдеш вечеря за лъва той ще се поболее. - пошегува се мъжът и се засмя тихо на собствената си шега.

Дария присви недоволно устни, но детски писък стигна до ушите й и тя се извърна рязко към близкия вход на шатрата. Малко момиче на не повече от десет години с червена рокля на бели точки се мяташе в ръцете на един от мъжете, които пазеха никой да не влиза. 

Младата жена бързо скочи от мястото си и с няколко големи крачки се озова до края на сектора, за да се надвеси над двамата борещи се.

- Остави я. - най-накрая се чу гласа на акробатката.

Охранителят се стресна и вдигна поглед, за да я изгледа въпросително. Все пак се подчини на желанието й и пусна момиченцето, което ахна щом видя жената застъпила се за него.

- Аз ще се погрижа.

Дария прескочи седалките намиращи се пред нея и с един елегантен скок се озова на паважа, за да стигне до момичето и да хване ръката му. Миг по-късно двете закрачиха към изхода и се озоваха под жаркото слънце на летния ден.

- Благодаря ви, госпожице Шевченко. Мама няма пари да ме заведе на цирк и опитах да вляза, за да видя поне малко. Знам, че това е лошо.

Русокосото момиченце сведе глава и бързо избърса сълзите си. Дария я изгледа и блед спомен премина пред погледа й, връщайки я в годините преди да се озове в Украйна.

- Как се казваш? - попита спокойно тя малкото момиче.

- Грета.

- Довечера ще дойдеш на представлението с майка си. Няма нужда да плащате нищо. Ще бъдете мои гостенки.

- Наистина ли? - изпищя от щастие Грета и посърналото й лице грейна като нежно цвете след буря.

Дария кимна, за да потвърди. Рекцията на детето, което я прегърна сякаш направи деня по-слънчев и красив. Двете закрачиха бавно, за да разгледат цирка. Така в сърцето на едно дете се зароди мечтата да стане прекрасна акробатка, както се беше случило с едно друго момиче преди петнадесет години.