Nightmare Palace
Може да ни намерите тук http://fatedconstellations.bulgarianforum.net/
NIGHTMARE PALACE HISTORY
welcome
Никой не знае кога се е зародила идеята за него или кой наистина стои зад цирка, но със сигурност знаем, че една сутрин той просто се появил в покрайнините на Виена. Без предизвестия и шумни реклами. Но това не било просто цирк, то било Циркът. Съдържал най-опитните и уникални артисти в света, представял прекрасни спектакли, а шатрите нямали брой. Артистите, които виждаш, не са просто хора. Или поне не всички. Те имат дарби, с които те смайват, а ти дори не разбираш.

-Chaos

Go down

-Chaos

Писане by -Chaos on Пет Авг 21, 2015 4:34 pm

Amara
Maze Runner

Бягай!
Отекваха писъците на обикновено тихият спокоен и безтревожен вътрешен мой глас. Командите, насочени към тялото ми, на този етап изглеждаха невъзможни за изпълнение. Ужасът бе изписан на лицето ми, смут, тревога и безпокойство нахълтаха през широко отворените прозорци на душата ми, а именно очите. Чувството обземащо душата ми, притягаше крехкото ми тяло точно като кутиите, чиито ключ на гърбът им бе предназначен за въртене, а колкото по дълго продължаваше въртенето, съпротивлението и напрежението се покачваха. А вероятността за по-голям отскок на клоунът в кутията бе съответно по-голям.-Адреналинът ! В това се изразяваха кутията и ключът. Мислите в главата ми губеха смисъла си, подредбата им, все по неясна, но бе единственото действие, което можех да извърша сега, мисловно ! Думите на мъжът срещу мен, отекваха в празната галерия, в която се намирахме. Яростта изписана върху очите му не ми убягваше, нервните тикове в горната му устна, единствено говореха за нестабилното му състояние, треперещите му ръце, плъзгащи се заради все още прясната кръв върху дръжката на брадвата. Моята кръв !
-Не можеш да се отнасяш към мен сякаш съм предмет, сякаш съм твоя собственост.- Гласът ми равен, нежен, спокоен и едва доловим фокусиран върху яростта му , с бегъл опит и избледняваща надежда скътана в сърцето ми опитвах да достигна до неговото.Уви, думите ми се отблъскваха във високо-издигната стена, която бе изградил край себе си.
-Млъкни, Амара!- Протракаха от нервност не веднъж зъбите му, които стискаше така силно, че кръвта от венците му започваше постепенно и бавно да блика. Единственото годно спасение за него бе смъртта, но прикрепените спомени за него биха кънтяли в душата ми завинаги. Тафта-финия и копринен плат на бледо розовата рокля, която бях облякла сякаш губеше красотата си заради кръвта, с която бе отчасти обляна, дългата ми и кестенява коса бе вдигната на опашка, а краищата ми бяха така старателно накъдрени придаващи идеалния завършек на външният ми вид. Как можех да ни определя ?! Красавицата и психопатът ? Отиваше ни.
Погледът му се спря върху белите ми и вече прашни кецове, зениците му се разшириха до максимум, поклати нервно глава и се нахвърли върху мен, блъскайки слабото ми тяло в една от стената на галерията.
-Казах ти, казах ти да обуеш обувките, които ти оставих.Казах ти! Истерията му ме плашеше до смърт, гневът, може би за пръв път се сблъсквах с истинското значение на думата. И в този момент, ключът спря да се върти,а кутията се отвори, адреналинът ми се покачи, обземайки цялото ми тяло. Издърпвайки брадвата от ръцете му с неизмерима сила, неочаквана от мен самата, замахнах и затваряйки очите си просто ударих по тялото му. Не погледнах бъркотията зад себе си, просто побягнах, зрението ми бе замъглено от сълзите, виковете описващи агонизиращата му болка кънтяха толкова силно в ушите ми, че това бе единственото, което чувах. Нямах представа колко дълго съм бягала по магистралата, която ми се струваше безкрайна, всичко покрай мен бе еднакво сякаш бягах на едно място. Пред очите ми проблесна ярка светлина, за момент помислих, че са първите проблясъци на слънчевите лъчи, но нощта все още бе постлана, а ярката светлина се оказа фаровете на камионът пред мен. Дистанцията се скъсяваше до предел, още преди сблъсъка почувствах как животът напуска тялото ми.
След Месец :
-Пациентката ни е будна, незабавно уведоми д-р Колинс. Някаква жена облечена в бяло се приближи до мен усмихвайки ми се доволно и искрено.
-Как се казваш, съкровище ? Никога не съм се чувствала по-объркана от моментът, в който бях заклещена сега.
Въпросът и', чувствах го толкова неясен, затрудняваше умът ми, а отговорът му сякаш бе недостижим.
-Нямам идея!
Докторите и сестрите се отдръпнаха настрани говорейки за диагнозата ми така сякаш не бях способна да ги чуя. Но всяка дума кристално и ясно достигаше до мен.Амнезия! Но това не ме вълнуваше така както сънят, в който бях заклещена за този период от време. Невероятно място, оживено със всякакви хора притежаващи различни дарби, всяка една изключителна и единствена по-рода си. Сякаш умът ми караше мястото да оживява.Циркът! Измисленият свят, в който попаднах, огромният лабиринт, без предели, без край и без нищо съществуващо отвъд него. Не знаех как, но го познавах. Бях на единственото място, на което се чувствах както у дома, мястото, което с лекото и ръка на сърцето бих нарекла мой дом.Събудих се от комата, но чувствах празнина в душата си, сякаш част от нея бе откъсната, частта, в която циркът живееше. Мястото, което с лекото и ръка на сърцето си можех да нарека дом, вече не можех. Хаос!-така можех да се определя! Не знаех коя съм, не знаех от къде идвам, не знаех миналото си. Полицаите, с които водихме разговор превърнал се в задънена улица, още от самото начало казваха, че ще направят всичко възможно за да разберат коя съм.Измина месец, раните по тялото ми заздравяваха с всеки изминал ден, а всички казваха каква късметлийка съм след като съм оживяла след такъв сблъсък, колко борбена и силна личност съм, но не се чувствах по този начин.По-скоро бях изгубена! Вратата на болничната стая се отвори а през нея влезе и сестрата, която видяха очите ми в мига, който отворих очите си за пръв път от месец.
-Добро Утро съкровище. Харесваше ми колко мило се държеше с мен, това бе част от работата и' разбира се, но имаше нещо в нея, което чувствах близко.Вероятно бе от амнезията, опитвах да свържа всеки със себе си. В ръцете си държеше красива бледо розова рокля и бели кецове, поредния мил жест от нейна страна. -Днес е последния ти ден съкровище, изписват те! Можеш да тръгнеш когато си гото...Не оставих да доизкажа изречението си, така то само по себе си бе достатъчно прозрачно и вече знаех края, затова просто се приближих и я прегърнах. Няколко часа по-късно бях готова, седнала върху леглото си и оглеждах себе си в огледалото в дъното на стаята. Слънчевата светлина озаряваше лицето ми, сякаш бе порцеланово, сините ми очи наподобяваха диаманти, проследих начинът по, който косата ми се спускаше свободно и гъделичкайки раменете ми когато помръдвах. Вечерта спускаше красивата си звездна завеса над града, а аз просто скитах из улиците наслаждавайки се на гледката. В следващият момент бях в средата на улицата, свободно бягайки сякаш бях единствена и нямаше кой да развали вътрешната ми хармония. Времето, което прекарах в бягане бе неизвестно, но знаех, че всеки метър си е струвал усилието си.Ето го, намирах се пред него.Циркът! Мястото от сънищата ми!
The closer you look the less you'll see.
avatar
-Chaos
Maze Runners
Maze Runners

Брой мнения : 359
Reputation : 0
Join date : 21.08.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: -Chaos

Писане by Silia Bones. on Пет Авг 21, 2015 4:45 pm

Много хубав и интересен герой!
Добре дошла и се забавлявай. <3
Името така ли остава?

_________________
I will be brutal.

[Only admins are allowed to see this image][Only admins are allowed to see this image]
avatar
Silia Bones.
Admin, Illusionist
Admin, Illusionist

Брой мнения : 1429
Reputation : 11
Join date : 18.08.2015
Age : 18

Вижте профила на потребителя http://nightmare-palace.bulgarianforum.net/memberlist

Върнете се в началото Go down

Re: -Chaos

Писане by -Chaos on Пет Авг 21, 2015 4:46 pm

благодаря да, нека остане така ^^
avatar
-Chaos
Maze Runners
Maze Runners

Брой мнения : 359
Reputation : 0
Join date : 21.08.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: -Chaos

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите