Nightmare Palace
Може да ни намерите тук http://fatedconstellations.bulgarianforum.net/
NIGHTMARE PALACE HISTORY
welcome
Никой не знае кога се е зародила идеята за него или кой наистина стои зад цирка, но със сигурност знаем, че една сутрин той просто се появил в покрайнините на Виена. Без предизвестия и шумни реклами. Но това не било просто цирк, то било Циркът. Съдържал най-опитните и уникални артисти в света, представял прекрасни спектакли, а шатрите нямали брой. Артистите, които виждаш, не са просто хора. Или поне не всички. Те имат дарби, с които те смайват, а ти дори не разбираш.

one pill makes you larger, and one pill makes you small.|h. geran

Go down

one pill makes you larger, and one pill makes you small.|h. geran

Писане by hugo geran on Сря Дек 16, 2015 9:42 pm

hugo geran|twenty-seven|an artist|evan peters
Копеленце.
Бягай, скъпа. Бягай.
Аз оставам.
Не се бой.
Винаги оцелявам.
Има толкова много начини да убиеш човек. Толкова много… Пазя лично изкован нож под десния си крачол. Норвежците, знаеш, са страшно продуктивни. Древен Китай също има своите постижения, да. Бамбуковото мъниче? Чувал ли си за него? Съществуват няколко вида бамбук, които могат да израстат повече от метър за едва няколко дни. Та тези нещастници слагали еди-кой-си да виси хоризонтално, а под него – бамбуче със заострен връх. За няколко часа еди-кой-си крещи в агония, с растение, срасло се с гърдите му, пронизващо го зверски, а някъде край гръбнака на нещастника стърчи заостреното връхче. Но холандците… Трябва ти само метална клетка, няколко гладни, изплашени гризачи и малко огън. Преработка на китайския вариант, разбира се, но доста по-ефикасен, вярвай.
Онзи ме гледа като озлобял питбул и търка пръсти в земята. Дланта ми притиска гръкляна му и след наносекунда забивам коляно в гърдите му. Не минава и миг, когато вече се намирам зад него, а оня – моли за глътка въздух. Фейхай. Ако го улуча, ще го умъртвя. Не искам това. Тянджу – любимата ми точка на парализа – няколко сантиметра над равнището на седмия гръбначен прешлен. Така шибанякът се разполага (не)удобно по прашния под, в състояние единствено да го оближе. Грабвам го за бицепса и го затъртвам към ваната. Що за идиот помества вана в холно помещение? Клетката с плъховете ме чака стария стилаж.
„Изгладняхте ли, копеленца?”, повдигам клетката и спускам показалец към единия плъх, който механично посегна да си отхапе от свежото месце. „Чакай, приятел, приготвил съм ти нещо специално.”, говоря на гризача, докато оставям металната преградка на корема на онзи копелдак и махам поддържащата пластина. „Знаеш ли защо толкова обичам парализата?”, говоря в движение, а оня слуша – няма избор. „Жертвата е обездвижена, да. Но усеща всичко. Всяко докосване, всяко ужилване, всяко ухапване… всяка драскотина.” Поглежда ме с ужас. Въглена е нагрял достатъчно клетката и приятелите ми започват да търсят бягство. Започват да дълбаят. Отварял ръждясалата метална врата, оставям го в прашното помещение сам с тях.
[Only admins are allowed to see this image] [Only admins are allowed to see this image]
Оставям книгата на стилажа и отивам към кухнята, чул съскащата пара в чайника.
„Хюго?”
„Да?”
„Никога не говориш за себе си…”
„Никога не си питала.”
Мълчи и ме гледа в ръцете, докато наливам вода в чашите. Мразя английски чай.
„Ами ето, питам те.”
Извъртам очи. Питаш, ама нали знаеш, че не обичам да говоря. Не се усещат кога стават досадни. Лазят ми по нервите.
„Какво искаш да знаеш?”
„Откъде си?”
„Сърбия.”
„Защо дойде тук?”
„Бягах.”
Обръщам се и правя крачка към разголеното й тяло.
„От какво?”
Поглежда ме с уплаха. Правя още крачка.
„От сивотата.”
Облечена е само с ризата ми. Миризмата на боя от последната картина се е впила в нея.
„Чия сивота?”
Преглъща шумно. Събирам косата й в шепа и я целувам сякаш за последно. За последно е.
„Своята.”
Подостреното ножче за пликове се плъзга по шията й, раздирайки артерията. Кръвта шурва по телата ни, преди да съм отделил още устните си от нейните. Пускам я рязко и тялото се свлича на земята. Обръщам се и започвам да крача към облата масичка в хола.
Отпивам от чая.
Мразя английски чай.
Шибана курва.
avatar
hugo geran
Artist
Artist

Брой мнения : 12
Reputation : 0
Join date : 16.12.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: one pill makes you larger, and one pill makes you small.|h. geran

Писане by scream. on Сря Дек 16, 2015 11:36 pm

Добре дошъл. pandi

_________________
I must've forgot, you can't trust me,
This ain't a noose, this is a leash & I have news for you, you must obey me.
[Only admins are allowed to see this image][Only admins are allowed to see this image]
avatar
scream.
Admin, Illusionist
Admin, Illusionist

Брой мнения : 1198
Reputation : 5
Join date : 18.08.2015
Age : 21

Вижте профила на потребителя http://nightmare-palace.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите