Nightmare Palace
Може да ни намерите тук http://fatedconstellations.bulgarianforum.net/
NIGHTMARE PALACE HISTORY
welcome
Никой не знае кога се е зародила идеята за него или кой наистина стои зад цирка, но със сигурност знаем, че една сутрин той просто се появил в покрайнините на Виена. Без предизвестия и шумни реклами. Но това не било просто цирк, то било Циркът. Съдържал най-опитните и уникални артисти в света, представял прекрасни спектакли, а шатрите нямали брой. Артистите, които виждаш, не са просто хора. Или поне не всички. Те имат дарби, с които те смайват, а ти дори не разбираш.

Татяна Сноу

Go down

Татяна Сноу

Писане by Татяна Сноу on Нед Сеп 06, 2015 8:59 pm

[Only admins are allowed to see this image]
Име:Татяна Сноу /Ако може да ми смените името,че забравих/
Лик:Ирина Шейк
Години:22
Общност:Animalia /превръща се в бял вълк/

Почуквах с пръсти по студената стена.Заслушах се в появилият се звук,и осъзнах колко празна се чувствам.Не можех да намеря и една малка част от душата си жива,всичко вътре в мен беше мъртво.Косата ми беше в пълен безпорядък,пръстите ме боляха от милионите пъти в които се опитвах да побутна стената.Въпреки,че знаех,че това е мисията невъзможна,аз продължавах ли продължавах.В първите няколко седмици бях ужасно борбена,вярата ми да успея да се измъкна не ме напусна.Блъсках с всичка сила,докато ръцете и краката не ме заболяваха да стоя права,виках с пълно гърло и до ден днешен гласа ми е дрезгав.Е,този етап отмина следваше паниката.Започнах да халюцинирам,привиждаха ми се неща,пищях почти постоянно.Докато не дойде и последният етап празнотата.Точно това изживявам в момента.Стоя си кротко в ъгъла и дори не издавам звук.Страха и гнева вече ги няма,защото не ми остана нищо.Няма какво повече да направя.Нямаше кой да ме потърси.Родителите ми умряха,когато бях малка и от огава си нямам никой.
Вратата се отвори и примижих с очи и сложих ръка пред лицето си.Светлината ме заслепи,но различих неговата фигура.Надеждата да видя някой друг да влиза отдавна умря.Хвърли чинията с яденето пред мен и тръгна да излиза.
-Няма да ям!-Отговорих категорично и ядосано с последният си останал дъх.Нямах силиа дори да се надигна.В стаята нямаше абсолютно нищо.Спях на земята.Почти всяка вечер премръзвах и треперех от студ.С времето се свикваше със студения бетон.След като веднъж почти успях да избягам ме заключи с вериги.
Отговора явно не му хареса и с цялата си ярост ме прикова за стената,като вече не усещах пода с краката си.Опитах се да си поема въздух,но не можех.Усещах как се задушавах и хлипах,но без промяна.
-Защо го правиш?Какво искаш от мен?Защо?-Опитах се да говоря,а последните капки сълзи се стичаха по безжизненото ми лице.Нямах сили да се боря.Просто исках да свърши веднъж завинаги.Затова се отпуснах и чаках края.За мое съжаление той ме пусна и се стоварих на земята,а нисък тон от звука на веригите изкънтя в празната стая.Клекна срещу мен като стисна силно челюстта ми с грубите си пръсти.Имах чувството,че мога да направя дупка в стената при опита си да стоя по далеч от физиономията му.
-Няма да се отървеш толкова лесно.Скоро дарбата ти ще се появи и аз ще бъда тук за да я взема.Не си прави излишни илюзии.Никога няма да се измъкнеш от тук.Уверявам те в това.
Студени тръпки минаха по тялото ми и това не беше от бетона под мен.Спомних си как ме отвлече.Беше вечер и се прибирах от работа.Колата ми беше на ремонт,а и отказах на колегите ми да ме закарат,защото бях само на няколко стотин метра от нас,няколко проклети метра.Беше късно през нощта и само стъпките от токчетата ми се чуваха.Бях ужасно изморена,защото цяло седмица имах работа до късно през нощта.Въпреки,че квартала беше спокоен,тук не ставаха убийства или кражби.Изключително добър квартал.През целият път до нас имах ужасното чувство,че някой ме следва,но мислех,че по скоро ме следва параноята.Стигайки до вратата на дома си тръгнах да отключвам вратата,но изпуснах ключовете на земята.Изпуфтях силно и потърках очите си с ръце.Май ми трябваше ваканция на някой слънчев остров.Наведох се да взема ключовете,но при изправянето ми усетих силен удар по главата и изгубих съзнание.Следващото,което помня е този мрак.
Започнах да вярвам на думите му,че ще си умра тук.Беше доста вероятно.Докато тръгваше към вратата от някъде се чуха гласове.Може би ми се причуваха,може би полудявах наистина или халюцинациите са се върнали.Странни тръпки ме побиха.Надеждата се събуди от дълбок сън.Той се обърна към мен.Вгледа се и тръгна бързо да излиза,но не успя преди да извикам с пълно гърло.Събрах всичките си сили,които имах и виках,докато гърлото не ме заболи,станах бързо,но веригите бързо ми подействаха,като трамплин.
-Помощ!!!Помощ!!!Някой да ми помогне!!Тук съм!!Помощ!!
......

Онзи негодник,който ме беше отвлякъл не знаеше само една подробност...че аз вече бях открила и практикувала дарбата си.Случи се преди 1 година,когато пристигнах в града.
Замерях го с всичко възможно,което окото ми мернеше наоколо.Хвърчаха стъклени вази,чинии,чаши беше като разпродажба на магазин за дребно и едро.Обикалях около кухненската маса,а мъжа който се опитваше да ме хване обикаляше след мен.
-Махай се от къщата ми!Кой си ти?-Виках след него хващайки един от кухненските ножове с който можеше да разрежеш най-спокойно агне на тънки филета и го размахвах.
Той не каза нищо,пресегна се и без никакво затруднение хвана ножа и го захвърли настрани хващайки и мен.Краката и ръцете ми хварчаха във въздуха.
-Пусни ме!!Пусни ме!!Крещях като обезумяла,но без никакъв отзвук.Понесе ме навън,а аз не спирах да размахвам ръце и крака опитвайки се да се отскубна от него.Беше адски едър и голям,а аз дребна като муха в сравнение с него.Накрая успях да се освободя,като го захапах с всичка сила и побягнах по току що намокрената трева от пръскачките тичайки с всичка сила към задният двор.Усещах го зад себе си и обръщайки само за миг назад се спънах в някакъв камък и паднах на земята навехвайки си глезена.Колко съм тъпа и непохватна.По дяволите.Хванах се за глезена и изпищях от болка.Не му трябваше много за да застане пред мен насочвайки пистолета си срещу мен.
-Хей,хей.Може да се разберем.Не е нужно оръжие.-Очните ми ябълки щяха да изкочат от орбитата си при вида на оръжието.Дадох няколко крачки назад,а болката в глезена ми се увеличаваше.Той се приближи още повече притискайки пистолета към челото ми,а аз притворих очи усещайки края си.Боже,толкова млада ли щях да умра?Не можеше да е така.Борих се цял живот,преживях какво ли не,а щях да умра и аз не знаех защо.От някакъв грозен тип в смачкан костюм.
-Дарбата ти ще е опасна за всички около теб.Вие сте изчадия на природата и не трябва да живеете.Само мисълта да бродите из норамалните хора ме ужасява и погнусява.-За каква дарба говореше този ненормалник?Отворих очи и го гледах недоумяваща.Внезапно се надигнах,докато дулото на пистолета още сочеше челото ми.
-Виж какво,не смятам да умирам на тези години заради нещастник като теб,който явно е объркал човека.Майната ти на теб и на хората,които са те пратили.Никога не съм се предавала,няма да го направя и сега.Затова прибери тъпия си пистолет и се махай от къщата ми!!-Изкрещях с всичка сила срещу него и удещах как цялото ми тяло започва да се вледенява.Усещах ужасен студ,всякъш се намирах на северния полюс по бански.Студа продължаваше пътешествието ми и когато надигнах сочейки го с пръст той  внезапно се вцепени и се превърна в ледена статуя.
Бях онемяла.Не знаех какво се случи.Гледах с ококорени очи и мислех,че сънувам и това е един ужасен кошмар...но не беше.
Изведнъж някакъв мъж влетя в стаята и аз дадох заден ход прилепвайки се за стената.Кой беше пък този?
-Кой си ти?-Попитах,като не се отлепвах от стената.Дали не беше и той в играта.През престоя си тух видях достатъчно измамни хора.Вече не разпознавах реалността от халюцинациите.Всичко се сливаше в едно цяло.Той се приближи и погледна първо падналия труп на земята,а после и мен питайки дали може да се измъкнем от тук.Вдигнах внимателно ръцете си,които бяха оковани.
-Според теб дали знам?-Попитах глуповато и разтърсих ръце,а метала се раздрънча.

.......

Ръцете ми още трепераха допряни до студената стена.Наблюдавах отстрани действията на непознатия.Май съм сгрешила,след като ритна онзи няколко пъти в главата при очевидно неуспешния му опит да стане.Настръхнах само при мисълта.Преди не бях такава но той пречупи волята ми.Скърши ме на две и ме захвърли в най-ужасната тъмница.Непознатия взе ключовете и започна да пробва един по един всеки ключ.Не можех да прикрия приятния допир от топлата му дори гореща ръка по моята.Чувство на спокойство се разля по цялото ми тяло.Екстаз от светлината,която виждах срещу себе си.Наистина ли се случваше това?Измъква се от този мъртвешки затвор.Последният ключ от цялата верига се оказа правилния.Ключалката на веригите прещракнаха и паданаха на земята.Потърках леко китките си.
-Да,мога да вървя.Хайде да се махаме от тук.-Посочих вратата и излязохме от нея слизайки на долният етаж.Къщата не беше нещо особено.В сравнение с тъмнината в която живеех през всичкото това време мислейки,че ме е затворил в някакъв изоставен затвор или нещо подобно,но как е могъл в обикновенна къща.Главата не ми го побираше.Оглеждах се наоколо като теле в кланница очакваща всеки момент смъртта си.
Мъжа който ме спаси беше адски хубав.Всички спасители по филмите изглеждаха адски секси,но не мислех,че това може да се окаже вярно.На фона на случващото се аз оглеждах моят спасител и мислите ми бяха далеч от онази килия.Стегни се Татяна мамка му.Мисля,че възвърнах старото си аз.Тялото и мислите ми се изпълниха с желание за живот.Надеждата,която бях загубила в мрака в който живеех се възроди от пепелта.Облегнах се на стената зад мен поглеждайки как той се опитва да свести някакъв непознат.Явно това беше партньора му или поне така изглеждаше.
Заповедническия му глас ме върна в реалността и бързо се съвзех дръпвайки е от стената.Ник се свести и тръгнахме да излизаме от къщата.Не се знаеше колко време ни оставаше преди да се осъзнае и да ни подгони.Малко преди да отворим входната врата.Пътят към избавлението ми.Така мечтаната свобода.Дори не знаех колко време се е минало,дни,седмици,години.Времето летеше ужасно бавно.Винаги вървях наобратно.През деня спя,а през нощта вилнеех из клубовете с познати,но сега това се промени.Слънчевите лъчи осветяваха побелялата ми кожа и това бе най-прекрасното и топло чувство,което мога да изпитам.Застанах над мивката в кухнята и дръпнах кранчето на студената вода.Студа вкочени пръстите ми,но не достатъчно.Ник се държеше за рамката на вратата още осъзнаващ какво се случва.
-Хей,ти спасителя.Дай малко лед от фризера.-Изгледа ме като някаква откачалка.Не беше най-великото изречение,но наистина ми трябваше.Само със студена вода нямаше да се появи желаният ефект.Въпреки киселият му поглед и въпросите,които избегнах той изсипа всичкия лед от ледарката върху ръцете ми.Усещах как леда се свързва с ръцете ми.Удоволствието от това бе близко с това на удоволствие от секс.Дръпнах и другото кранче на водата,която не след дълго излезна от коритото и тръгна по пода на къщата.На излизане взех един огромен чук скрит зад външната врата.
-Хайде да се махаме.Имам идея.-Единственото ми предимство е,че онзи не знаеше,че дарбата се появява само по желание на стопанина си.Можеше да се пробва с години мъчения,но аз не пожелаех ли все едно насъсква вързано куче в колибка.Застанах пред къщата,която беше съвсем малка на два етажа на средата на гората.Коленичих и втрих пръсти в тревата.За прекараното време вътре бях затъила много гняв в себе си и не ми беше нужна мотивация.И ето,че започна да се появава...Леда започна от тревата.Цялата зеленина изчезна за секунди ставайки на ледена пързалка,убиващо всяко цвете по пътя си стигайки до къщата.
-Хайде,хайде.-Говорех тихо,а леда се плъзна по основите на къщата чак до покрива.Превръщайки я в ледена скулптура.
-И сега последният трик.-Тръгнах по леда,дори не се подхлъзнах вдигайки чукя настрани и със засилка ударих по ледената фигура наречена къща.Тя се строполи като пясъчен замък пометен от ударна вълна.
-Сега вече можем да си вървим.-Всичко се беше превърнало в частици лед,включително и хората вътре.Обръщайки се към двамата мъже и тръгвайки с тях захвърлих безцеремонно чука  в тревата.
-А сега накъде?
...........
След 3 години
Накратко с Кристан се оженихме.Дъщеря ни Кристиана се роди жива и здрава,но той прецени,че ще е по добре да отидем в цирка за да сме в безопасност.Напусна работа,аз също и заминахме.Още не мога да си обясня как загубих дарбата си в момента в който пристъпих в цирка.Сега съм различна.Мога да се превръщам в бял вълк.
avatar
Татяна Сноу

Брой мнения : 33
Reputation : 2
Join date : 06.09.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Татяна Сноу

Писане by scream. on Нед Сеп 06, 2015 9:03 pm

Добре дошла

_________________
I must've forgot, you can't trust me,
This ain't a noose, this is a leash & I have news for you, you must obey me.
[Only admins are allowed to see this image][Only admins are allowed to see this image]
avatar
scream.
Admin, Illusionist
Admin, Illusionist

Брой мнения : 1198
Reputation : 5
Join date : 18.08.2015
Age : 21

Вижте профила на потребителя http://nightmare-palace.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Татяна Сноу

Писане by Татяна Сноу on Нед Сеп 06, 2015 9:05 pm

Тенк юююююю!!!!!
meaw meaw meaw
avatar
Татяна Сноу

Брой мнения : 33
Reputation : 2
Join date : 06.09.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Татяна Сноу

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите